ТСХ- TSH

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Без прием на кафе и медикаменти, цигари, чай и др.

Допълнителна информация:

Тиреотропният хормон (TSH) се секретира от предния дял на хипофизата.Действие на хормона е насочено към щитовидната жлеза, където той има морфологичен ефект и функционален ефект (стимулира повишаването на щитовидните хормони и увеличаване обема на жлезата) и други разнообразни функции свързани с метаболизма.

TSH e показател за оценка на функцията на щитовидната жлеза.

Стойности:

  • Възрастни:0.300-4.500 uIU/ml
  • Деца: Родени на термин 1,300-19,100 uIU/ml
  • Деца: 3 ден 1,100-17,00 uIU/ml
  • Деца: 10 седмица 0,612-10,00 uIU/ml
  • Деца: 14 месец 0,410-7,000, 5г. 0,400-6,000 uIU/ml
  • Деца: 13г. 0,400-5,000 uIU/ml
  • Бременни: IIтриместер 0,740-11,100 uIU/ml
  • Бременни: IIIтриместер 1,315-20,000 uIU/ml

FT 3 (свободен Т3)

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Без прием на кафе и медикаменти.

Допълнителна информация:

Тиреоидни хормони (Т3, Т4).

  • Трийодтиронин Т3
  • Тироксин Т4

При нормална функция у възрастни щитовидната жлеза секретира ежедневно по  около 90 µg Т4 и около 8-10 µg Т3. Учените са на мнение, че само трийодтиронинът (Т3) е активният хормон. Той се образува в резултат на секрецията на щитовидната жлеза или чрез периферно дейодиране на тироксина (Т4).

Тироидните хормони циркулират в кръвта в две форми: свързана и свободна. Свободните фракции на Т3 и Т4 са минимална част (под 0,4%) от общата концентрация. В свързаните фракции, Т3 и Т4 са свързани с белтъци – носители. По този начин се възпрепятства елиминирането на двата хормона чрез бъбреците и черния дроб и се осигурява необходимото депо, което е в обратимо равновесие със свободните фракции, за да осигури необходимите количества активни (свободни) хормони за метаболитните нужди при определени условия.

Определя се концентрацията на свободните хормони – свободен Т3 (FT3) и свободен Т4 (FT4), като по точна характеристика на тироидните хормони. Влияние върху точността на определянето на тироидните хормони оказват медикаменти, вкл. антибиотици.

Стойности: от 1,21-4,18 pg/ml

FT 4 (свободен Т4) 

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Без прием на кафе и медикаменти.

Допълнителна информация:

Тиреоидни хормони (Т3, Т4).

  • Трийодтиронин Т3
  • Тироксин Т4

При нормална функция у възрастни щитовидната жлеза секретира ежедневно по  около 90 µg Т4 и около 8-10 µg Т3. Учените са на мнение, че само трийодтиронинът (Т3) е активният хормон. Той се образува в резултат на секрецията на щитовидната жлеза или чрез периферно дейодиране на тироксина (Т4).

Тироидните хормони циркулират в кръвта в две форми: свързана и свободна. Свободните фракции на Т3 и Т4 са минимална част (под 0,4%) от общата концентрация. В свързаните фракции, Т3 и Т4 са свързани с белтъци – носители. По този начин се възпрепятства елиминирането на двата хормона чрез бъбреците и черния дроб и се осигурява необходимото депо, което е в обратимо равновесие със свободните фракции, за да осигури необходимите количества активни (свободни) хормони за метаболитните нужди при определени условия.

Определя се концентрацията на свободните хормони – свободен Т3 (FT3) и свободен Т4 (FT4), като по точна характеристика на тироидните хормони. Влияние върху точността на определянето на тироидните хормони оказват медикаменти, вкл. антибиотици.

Стойности:

  • Възрастни: 11,45-22,40 pmol/l
  • Деца:
  • Новородени 10,00-25,00 pmol/l
  • 3 ден 22,00-49,00 pmol/l
  • 10 седмица 9,90-24,90 pmol/l
  • 14 месец 8,00-16,90 pmol/l
  • 5 г. 9,00-20,00 pmol/l
  • 13г. 8,00-17,00 pmol/l

anti Tg (TAT)

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Без прием на кафе и медикаменти.

Допълнителна информация:

ТАТ и МАТ представляват антитела с протеинова структура, които се продуцират от имунната система. Функцията на антителата е да се свързват с чужди молекули, попаднали в организма, и да медиират тяхното унищожаване.

Тиреоглобулиновите антитела (ТАТ) атакуват тиреоглобулина. Тиреоглобулинът е белтък, който участва в синтеза на активните щитовидни хормони Т3 и Т4.

Микрозомалните антитела (МАТ) са насочени срещу микрозомните субстанции в клетките на щитовидната жлеза. Те атакуват ензим, наречен тироидно-специфична пероксидаза, който се намира в микрозомите на тиреоцитите и се изразява на клетъчната им повърхност. Заедно с тиреоглобулина този ензим участва в образуването на Т3 и Т4.

Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са едни от най-често срещаните при жените, по-рядко се срещат при мъже.

Показания за изследване на ТАТ и МАТ в кръвта се извършва в следните случаи:

  • Тиреоидит на Хашимото – за диагностициране и проследяване на ефекта от лечението.
  • При съмнение за автоимунен тиреоидит с неизвестен произход.
  • Симптоми на хипотиреоидизъм.
  • При мониториране на пациенти, претърпели тироидектомия (оперативно отстраняване на щитовидната жлеза) поради рак на жлезата.

Стойности: до 95,0 IU/ml

anti TPO (MAT)

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Без прием на кафе и медикаменти.

Допълнителна информация:

ТАТ и МАТ представляват антитела с протеинова структура, които се продуцират от имунната система. Функцията на антителата е да се свързват с чужди молекули, попаднали в организма, и да медиират тяхното унищожаване.

Тиреоглобулиновите антитела (ТАТ) атакуват тиреоглобулина. Тиреоглобулинът е белтък, който участва в синтеза на активните щитовидни хормони Т3 и Т4.

Микрозомалните антитела (МАТ) са насочени срещу микрозомните субстанции в клетките на щитовидната жлеза. Те атакуват ензим, наречен тироидно-специфична пероксидаза, който се намира в микрозомите на тиреоцитите и се изразява на клетъчната им повърхност. Заедно с тиреоглобулина този ензим участва в образуването на Т3 и Т4.

Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са едни от най-често срещаните при жените, по-рядко се срещат при мъже.

Показания за изследване на ТАТ и МАТ в кръвта се извършва в следните случаи:

  • Тиреоидит на Хашимото – за диагностициране и проследяване на ефекта от лечението.
  • При съмнение за автоимунен тиреоидит с неизвестен произход.
  • Симптоми на хипотиреоидизъм.
  • При мониториране на пациенти, претърпели тироидектомия (оперативно отстраняване на щитовидната жлеза) поради рак на жлезата.

Стойности: до 30,0 U/ml

Prolactin (Пролактин)

Условия за вземане: Сутрин до 10:00 ч. Препоръчително е изследването да се извърши до 10-тия ден на последната редовна менструация.

Допълнителна информация:

Пролактинът е хормон секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата. У жената под влияние на пролактина се развива и нараства млечната жлеза. Настъпва лактация. За да се проявят тези действия, е необходимо присъствие и на други хормони: естрогени, прогестерон, някои надбъбречни хормони.

Секрецията на пролактина у човека е неравномерна, през деня тя е ниска и нараства по време на съня. По време на бременност нивото му нараства, а през лактационния период подчертано флуктуира в зависимост от ритъма на кърмене. Хиперпролактинемия (увеличени нива на пролактина в кръвта) се установяват много по-често при жени отколкото при мъже. В голяма част от случаите причината за хиперпролактинемията е тумор на хипофизата (пролактином) секретиращ пролактин.

Стойности:

  • Жени: 68,00-651,0,00 mIU/ml
  • Мъже: 64,00-350,00 mIU/ml
  • Деца до 1 г. 6-825 mIU/ml
  • Деца от 1 до 15г. 8-460 mIU/ml

LH (Лутеинизиращ Хормон) 

×

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Изисква се информация за фаза на последната редовна менструация

Допълнителна информация:

LH(Лутеинизиращ хормон), заедно с FSH (Фоликуло стимулиращ хормон), принадлежат към групата на гонадотропните хормони. Регулират и стимулират развитието и функциите на половите жлези.

При жените, гонадотропните хормони с участието на хиталамуса, хипофизата и яйчниците регулират менструалния цикъл.

LH и FSH се освобождават от предния дял на хипофизата и с кръвния ток достигат до яйчниците. Там гонадотропните хормони стимулират растежа и узряването на яйчниковия фоликул. Най-висока концетрация LH достига по средата на месечния цикъл като предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, което секретира прогестерон.

Определянето на LH се използва за изясняване на функционални нарушения свързани със системата хипоталамус-хипофиза–половите жлези. Често се ползва за определяне на овулацията.

Стойности:

  • Жени:
  • Фол.фаза: 1,2-15,50 mIU/ml
  • Овул.фаза: 19-82 mIU/ml
  • Лут.фаза: 0,4-19,0 mIU/ml
  • Менупауза: 14-48 mIU/ml
  • Мъже: 1,1-25,0 mIU/ml
  • Деца: 0,10-0,61 mIU/ml

FSH (Фоликул Стим. Хормон) 

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Изисква се информация за фаза на последната редовна менструация

Допълнителна информация:

LH(Лутеинизиращ хормон), заедно с FSH (Фоликуло стимулиращ хормон), принадлежат към групата на гонадотропните хормони.Регулират и стимулират развитието и функциите на половите жлези.

При жените, гонадотропните хормони с участието на хиталамуса, хипофизата и яйчниците регулират менструалния цикъл.

LH и FSH се освобождават от предния дял на хипофизата и с кръвния ток достигат до яйчниците. Там гонадотропните хормони стимулират растежа и узряването на яйчниковия фоликул.Най-висока концетрация LH достига по средата на месечния цикъл като предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, което секретира прогестерон.

Определянето на LH се използва за изясняване на функционални нарушения свързани със системата хипоталамус-хипофиза–половите жлези. Често се ползва за определяне на овулацията.

Стойности:

  • Жени:
  • Фол.фаза: 3,2-15,0 mIU/ml
  • Овул.фаза: 7,5-20,0 mIU/ml
  • Лут.фаза: 1,3-11,0 mIU/ml
  • Менупауза: 36-138 mIU/ml
  • Мъже 20-70 г: 1,5-11,8 mIU/ml
  • Момичета до 12г: до 1,50 mIU/ml
  • Момичета на 12г: 1,50-11,50 mIU/ml
  • Менструиращи над 12г: 0,30-3,20 mIU/ml

Estradiol (Естрадиол)

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Изисква се информация за фаза на последната редовна менструация

Допълнителна информация:

Изследва се Естрадиола ( 17 beta stradial ) в серум или плазма

Изследването на естрадиол е от полза при заболявания на оста хипоталамус-хипофизата-полови жлези, естроген-продуциращи овариални и тестикуларни тумори, нарушен фертилитет, гинекомастия, хиперплазия на надбъбречната жлеза, In vitro оплождане и др.

Стойности:

  • Жени:
  • Фол.фаза: 55-411 pmol/L
  • Овул.фаза: 499-921 pmol/L
  • Лут.фаза: 176-631 pmol/L
  • Менупауза: 37- 242 pmol/L
  • Мъже: до 319 pmol/L

Progesterone (Прогестерон)

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч. Изисква се информация за фаза на последната редовна менструация

Допълнителна информация:

Прогестерона е стероиден хормон. Образува се от кората на надбъбрека, в жената допълнително от клетките на жълтото тяло и по време на бременност от плацентата, а в мъжа от тестисите. Нивата му са ниски през фоликулната фаза, покачване на нивата се наблюдава 1 ден преди овулацията, следва повишение на синтеза през лутеалната фаза. През втората половина на менструалния цикъл прегнандиола като основен продукт от разграждането на прогестерона се излъчва с урината. Изследва се за диагностиката на фертилни нарушения, детекция на овулацията, оценка на лутеалната фаза и т.н. Обикновено кръв за изследване се взема на 22 ден от менструалния цикъл.

Стойности:

  • Жени:
  • Фол.фаза: 0.64-5,09 nmol/l
  • Овул.фаза: 5,72-71.50 nmol/l
  • Менупауза: 0,00-3,34 nmol/l
  • Мъже: 0,76-2,90 nmol/l
  • Деца: 0,07-0,52 nmol/l
  • Брем. Първи триместър: 10,30-44,00 nmol/l
  • Брем. Втори триместър: 19,5-82,50 nmol/l
  • Брем. Трети триместър: 65,00-229,00 nmol/l

Testosterone (Тестостерон)

Условия за вземане: Сутрин на гладно до 10:00ч.

Допълнителна информация:

Тестостерона е стероиден хормон.При мъже се синтезира в тестисите и относително малко от кората на надбъбрека. Под действие на тестостерона след пренаталното диференциране на пола съзряват тестисите, простатата и семенните мехурчета; развива се и се поддържа мъжки тип окосмяване, през пубертета се получава тласък на растежа, изграждат се и се отделят зрели сперматозоиди. Освен това тестостеронът има общоанаболни действия, повишава синтеза на протеини. Ниските нива на тестостерона се свързват с намалено либидо, еректилна дисфункция, загуба на мускулен тонус, увеличени масти в кръвта, ниска костна плътност, атеросклероза. Ниските нива на тестостерона са рисков фактор за исхемична болест на сърцето при мъжете. При жени циркулиращите количества тестостерон се синтезират наполовина от яйчниците и от кората на надбъбрека

Стойности: до 6,9 U/ml

  • Мъже: 7.88-33.88 nmol/l
  • Жени: 0,0-4,27 nmol/l
  • Деца: 0,35-1,00 nmol/l

Паратхормон

Условия за вземане: Сутрин до 11:00ч., на гладно. Поне 10 дни след прием на Калций

Норма –   5.5 – 38.4 pg/ml

Допълнителна информация: Паратхормона се отделя от паращитовидните жлези. Те обичайно са четири малки жлези, разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. Техният брой и разположение може да варират.  Най-важната и основна роля на паратхормона е да поддържа нивата на калция във физиологични граници. При нормални обстоятелства всяко колебание извън нормата рефлектира върху функцията на паращитовидните жлези. Ако нивата на калция са ниски, се стимулира продукцията на паратхормон и обратно – високите нива на калций потискат секрецията му. Таргетните органи на хормона са три – бъбреци, кости и чревен тракт. Ефектът му върху тези три прицелни органa цели повишаване на калциевите нива.

DHEA-S (ДХЕА-С)

×

Условия за вземане: Сутрин до 10 ч. 

Допълнителна информация:

DHEA-S е стероиден хормон, образуван от холестерол в кората на надбъбречната жлеза. Притежава слаба андрогенна активност, но може да се метаболизира до по-активни андрогени, като андростендион и тестостерон.

Нормално нарастване на стойностите на DHEA-S се наблюдава от седемгодишна възраст до около 30 години, когато започват да спадат отново.

Заедно с тестостерона, изследването на DHEA-S е тест на избор за откриване на хиперандрогенемия; хирзутизъм и вирилизъм

Стойности: 3.20-10.00 мmol/l

AMH (анти Мюлеров хормон)

Условия за вземане: Сутрин на гладно

Допълнителна информация: Антимюлеровият хормон (АМХ) е маркер, отразяващ овариалния резерв. Той се синтезира от гранулозните клетки на преантралните и малките антрални фоликули в яйчника. Секретира се оттам във фоликуларната течност и кръвообращението. Анализ на нивата му се извършва посредством вземане на венозна кръв Играе важна роля в ембрионалното развитие на половата система и при двата пола. Нивата на антимюлеровият хормон се покачват постепенно, започвайки от деня на раждането до достигане на максимална стойност на 25-годишна възраст. В зряла възраст те постепенно намаляват, като 5 години преди менопаузата са много ниски, а след менопаузата – неизмерими. Нива на АМХ по-ниски от 1 ng/ml отчитат намален овариален резерв.

Норма– 1 – 6.8 ng/ml

4 Androstenedione (4 Aндростендион)

Условия за вземане: Сутрин до 10ч.

Допълнителна информация:

4-Андростендионът е стероиден хормон, произвеждан в надбъбречните и половите жлези като предшественик на мъжки полови хормони – андрогени: тестостерон и женски полови хормони естрогени: естрон и естрадиол. Има изразен андрогенен ефект.

Серумните нива на андростендиона нарастват около пубертета и след менопаузата намаляват. Високи нива се измерват по време на бременност.

Стойности: 1.396 – 11.866 nmol/l

17-OH Progesterone

Условия за вземане: Кръв се взима сутрин на гладно или по схема дадена от лекаря.Нужна е информация за приеманите медикаменти както и фазата на менструалния цикъл.

Референтни стойности :
Деца
3-14г.: от 0.21–5.15;
Жени:
фол.0.3-2.4;лут.1.8-6.97;мен.0.4-1.55;
Мъже:
1.52-6.36

Мерна единица:
nmol/L

Допълнителна информация: Хормонът 17-ОН прогестерон се произвежда от надбъбречните жлези. Заедно със специални ензими, хормонът 17-ОН прогестерон служи за производството на хормона кортизол. Дефицит на кортизол може да възникне при хора, които нямат подходящи ензими, което да доведе до натрупване на 17-ОН прогестерон в кръвта. Високите нива на този хормон могат да показват състояние, наречено вродена надбъбречна хиперплазия.Това е заболяване засягащо надбъбречните жлези и води до намалено производство на кортизол. Всеки човек, който е диагностициран с вродена надбъбречна хиперплазия трябва периодично да бъде тестван, за да може да бъде проследено неговото състояние. Промените в нивата на 17-ОН прогестерон могат да показват необходимост от корекция в лечението.

За провеждане на изследването на 17-ОН прогестерон е необходимо да се спре приема на храни и напитки 8 часа преди вземането на кръв.При препоръка от лекуващия лекар може да се спре и приема на лекарства.

Секс Хормон Свързващ Протеин (SHBG)

Условия за вземане: Кръв на гладно или по схема от лекуващия лекар

Допълнителна информация: Секс-хормон свързващ глобулин или SHBG е белтък, свързващ и транспортиращ тестостерона и естрадиола. Освен транспортната си функция, защитава тези хормони от метаболитна инактивация по пътя от секретиращата ги жлеза към органа мишена,а това го превръща в депо на хормоните. В нормално състояние с този хормон са свързани от 40 до 60% с тестостерона, а по-голямата част от останалия е слабо съединена с албумин.

Референтни стойности:

Мъже 20-49г.

18.3 – 54.1

Мъже над 50г.

20.6 – 76.7

Жени 20-49г.

32.4 – 128

Жени над 50г.

27.1 – 128

Мерни единици : nmol/L

Insulin (Серумен Инсулин)

Условия за вземане: Сутрин до 10ч. на гладно

Допълнителна информация:

Инсулинът се образува в В-клетките на Лангерхансовите острови. Островният апарат на панкреаса поддържа постоянно една базална секреция на инсулин, която обикновено е около 1 U инсулин на час. Тази секреция достига най-ниските си стойности между 2 и 4 часа, след което се повишава и най-високите стойности са между 6 и 8 часа сутринта. Определянето на базалното ниво на инсулина в плазмата или серума има малка информативна стойност за диагнозата на захарния диабет, тъй като не може да разкрие секреторните възможности на бета-клетките и динамиката на тяхната секреция.

Стойности: 2,2-25,0 IU/ml

HOMA ( IR ) Инсулинова резистентност индекс

Изисквания :

Кръв се взема сутрин до 9:00 часа на гладно.

Изследването се прави след 12 часово спиране прием на храна и всякакви напитки.

Желателно е 72 часа да се избягва употреба на алкохол.

Не се прави изследването при пациенти на инсулинова терапия.

Допълнителна информация: Хомеостазен модел за оценка на инсулинова резистентност (HOMA-IR) е метод, използван за количествен израз на инсулиновата резистентност и бета-клетъчната функция инсулиновата резистентност и бета-клетъчната функция може да бъде оценена от глюкоза и инсулинови нива в кръвта на гладно. При нарушено разпознаване на инсулина от клетъчните рецептори, се стига до задържане на по-високи концентрации на глюкоза в кръвта, до увеличен синтеза на инсулин поради повишена необходимост за метаболизиране на глюкозата и състояние, нарeчено инсулинова резистентност.

Референтни стойности :

Нормален HOMA-IR < 2.5 ;

Рискова зона 2.5-5.0;

Висока Инсулинова резистeнтност (HOMA-IR) >5.0

Cortisol (Кортизол)

Условия за вземане: Сутрин до 10ч. на гладно

Допълнителна информация:

Кортизолът е стероиден хормон, който се синтезира в кората на надбъбречните жлези. Секрецията кортизола се стимулира от хипофизния хормон АКТХ. Кортизолът е известен още като стресов хормон, тъй като стойностите му се повишават в състояние на стрес. Нормално нивата му са най-високи сутрин между 6 и 8 часа, а през деня постепенно намаляват и достигат най-ниска стойност към полунощ. Основно изследването на кортизол е необходимо за изясняване на състоянията на хипер- и хопокортицизъм

Стойности за кортизол в 8ч: 118.60 – 618.00 nmol/l

ACTH (АКТХ в плазма)

Условия за вземане: Сутрин до 10ч.

Допълнителна информация:

Адренокортикотропеният хормон (АКТХ) се произвежда в предния дял на хипофизата и стимулира производството на хормони в кората на надбъбречната жлеза. Принадлежи към групата на хормони регулиращи функцията на други ендокринни структури.

Понижената секреция на АКТХ води до атрофия на надбъбречните жлези, а повишената му секреция предизвиква хипертрофия им.

Изследването на АКТХ има приложение в диагностиката на хиперкортицизма, надбъбречна или хипофизарна недостатъчност, аденоми на жипофизата, секретиращи АКТХ, ектопична секреция на АКТХ и т.н.

Стойности за кортизол в 8ч:

  • Сутрин (6 до 8 часа) < 18 pmol/L или < 80 pg/mL
  • Вечер (18 до 23 часа) < 11 pmol/L или < 50pg/mL

Aldosterone (Алдостерон в плазма)

Условия за вземане : Сутрин до 9ч. по схема от лекуващия лекар след 15 минутен покой. Без прием на медикаменти преди пробовземането.

Допълнителна информация: Алдостеронът е стероиден хормон, секретиран от кората на надбъбречната жлеза. Той е част от системата ренин – ангиотензин – алдостерон и е част от механизмите, които контролират водния и електролитния баланс в тялото. Действието му влияе върху нивата на натрий, калий и вода чрез отделителната и кръвоносната системи. Основната функция на алдостерона е да увеличава  обратното всмукване в последната част на дисталния канал на нефрона и събирателните канали. Когато работи специфично на това място, хормонът се свързва с минералокортикоидните рецептори на дисталния канал. След като алдостеронът се свърже с рецепторите, пропускливостта на дисталната тубулна мембрана се увеличава. Това улеснява преминаването на калий и натрий. Алдостеронът също така активира механизма на секреция на водородни йони в събирателните канали. Това регулира рН на плазмата и следователно е важно за киселинно-алкалния баланс. Също така алдостеронът има допълнителна роля в освобождаването на антидиуретичен хормон 

EPO (Еритропоетин)

Условия за вземане: Сутрин на гладно. Без прием на медикаменти 12 часа

Допълнителна информация: Еритропоетинът представлява хормон, който е растежен фактор по отношение еритропоезата. Той може да стимулира самостоятелно или заедно с участието на други цитокини, растежа и развитието на предшествениците на еритроцитите в костния мозък, което води до увеличаване броя на червените кръвни клетки. 90% от еритропоетина при възрастните се синтезира и секретира от интерстициалните корови фибробласти в бъбреците, в отговор на понижено снабдяване на тъканите с кислород. Останалите 10% от еритропоетина се синтезират от хепатоцитите.Нехомопоетичните функции на еритропоетина са вазоконстрикция и свързана с това хипертония, стимулира ангиогенезата и пролиферацията на гладките мускулни влакна, може да повиши абсорбцията на желязото чрез потискане на хормона хепсидин.